Игрална индустрия

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИГРАЛНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011

А сега накъде? Новият Закон за хазарта – път към задънена улица или магистрала на нови възможности?

Технологичната еволюция в интернет пространството провокира разнобразие от промени в регулаторните и законотворчески процеси в игралната индустрия в световен мащаб. Либерализирането при предлагането, както на наземни, така и на онлайн залагания, стана тенденция през последните години, особено предвид търсенето на нови източници на доход в държавните бюджети. Тези тенденции предизвикаха промени и в игралната индустрия в България и провокираха активното поведение на правителството в желанието му да модернизира съществуващата регулация. Отчитането на най-новите технологични тенденции за мобилна комуникация се превърна във фокусна точка на дебатите за необходимостта от изработване на промени в игралната регулация в страната. Обстановката на увеличаваща се конкуренция, както в наземното, така и в интернет пространството, съчетана с продължаващата икономическа стагнация, увеличената данъчна тежест през 2010 г., както и въвеждането на тоталната забрана за тютюнопушене през 2011 г., предопределиха съществени предизвикателства пред игралния бизнес тази година.
Последните две години бяха години на изпитане, не само заради увеличената конкуренция и усложнената икономическа обстановка. Те бяха трудни и турбулетнти и поради липсата на ясна визия от страна на правителството за игралния бизнес. Дали „индустрията на греха” трябва да се забрани и „накаже” или да се оценят възможностите, които тази индустрия предоставя, за разработването на разнообразен туристически продукт, откриване на работни места  и постъпления в хазната? През послените две години, заедно с дискусиите за промени в действащия Закон за хазарта, се разрази и тази полемика. Новият Закон трябваше да отговори на тези въпроси, както и на нуждата от прилагане на нови технологични разработки в сферата на залаганията от разстояние. 
Към момента интернет залаганията не са регулирани от Закона за хазарта и законният наземен бизнес в страната се сблъсква с нелоялна конкуренция като самият той не може да предложи  онлайн приложения на своите клиенти. В същото време онлайн хазартните оператори са лишени от възможността да развиват легален бизнес в страната и някои от тях таргетират български играчи, без да притежават лиценз за това, оперирайки на сив пазар, без никакъв котрол от страна на държавата и без заплащане на данъци.
През 2009-та и 2010 г. баха предложени два законопроекта за промени в Закона за хазарта, като нито един от тях не достигна по-нататъшно развитие пред Европейската комисия и българския Парламент.
В средата на 2010 г. Държавната комисия по хазарта оповести работата по изцяло нов закон за. В средата на миналата година се състоя широка публична дискусия, включваща разнообразие от предложения на индустрията, които да бъдат включени в новия закон. На 4-ти Февруари 2011 г. Mинистерство на финансите публикува на официалната си страница новия законопроект.. Същият бе изпратен за нотификация на Европейската комисия в средата на Март. Точно в деня, в който нотификационният период трябваше да изтече – 20-ти юни, Европейската комисия изпрати на Българското правителство възражения и детайлно становище по проета. Tова отложи процеса на изпращането му в Парламента за финално гласуване и наложи реакция от страна на правителството за промени в законопроекта, в отговор на възраженията. Не беше предоставена никаква официална информация относно мнението и обосновката на опозицията от страна Европейската комисия. Отговорът на Държавна комисия по хазарта също не беше комуникиран с индустрията.
Предвид опозициите и мненията, изразени от Брюксел, по отношение на други нотифицирани закони за хазарта, може да се предположи, че критиките са основно по отношение на текстовете за залаганията през интернет и игрите от разстояние и по-точно: изискванията за позициониране на сървърите на територията на България; осъществяване на всички финансови транзакции през банки, които имат право да извършват банкова дейност на територията на България, минимум пет години опит на операторите или на техните мажоритарни собственици на капитала в организирането на същите игри, за които се иска разрешение; тотална забрана за предоставянето на информация за хазарта в публичното пространство, както неговата реклама. Тези изисквания бяха обект на широка дискусия и сред големите Европейски онлайн оператори и Асоциацията за залагания от разстояние, които организираха публична дискусия в България по темата в началото на тази година.
Какви промени в проекто-закона са направени от страна Държавната комисия по хазарта, за да отговорят на критиките на Комисията, все още не е ясно, но бизнесът се надява, че двугодишният процес на очакване на промени скоро ще донесе добри новини на операторите и ще отвори нови възможности за развитие. Индустрията продължава да работи с надеждата, че правителството ще разработи ясна стратегия за нейното бъдеще и с приемането на новата регулация в България, когато и да се случи това, ще се осигурят справедливи и равни възможности, и по-добра бизнес среда за всички инвеститори.   
Както стана ясно, промените в официално публикувания в началото на годината нов Закон за хазарта не са оповестени и индустрията може само да гадае. Новият закон се приема като позитивна стъпка в процеса на модернизиране на законодателството, но също така повдига много притеснения за работата на институциите „на тъмно” и за тяхното мълчание по повод на промените. Несигурността, породена от това, както и сегашната икономическа обстановка, поставиха бизнеса в изчаквателна и позиция и с надеждата, че новият закон няма да доведе до по-голяма стагниция, а напротив – ще даде на индустрията възможност за възстановяване и стабилизация.
Въпреки, че новият Закон за хазарта е позитивна стъпка, някои от регламентациите му могат да имат по-нататъшен негативен ефект върху бизнеса, както и плавното преминаване към новата регулация. Пример за това е изискването, което не позволява на вече лицензираните оператори да работят с издадените им разрешения за целия срок на валидност на последните, а предвижда прелицензиране в рамките на 10-месечен срок след влизането в сила на закона, независимо от периода на валидност на съществуващите разрешения, при положение, че някои от тях са издадени за срок от 5 или 10 години. Допълнителните последици за тези оператори при изискванията за преструктуриране и увеличени нива на инвестиции не се взима под внимание.
Сред изтъкнатите несъвършенства на новия проекто-закон, е въведеното изискване за първоначални инвестиции в активи, свързани със специфичните хазартни операции. Това изискване е доста рестриктивно, предвид въведените високи прагове за първоначални инвестиции. Описанието на зачитаните за инвестиция активи е силно ограничено, признавайки до голяма степен само материални активи и не отчита бизнес и инвестиционните практики в индустрията. Това особено силно засяга производителите на игрално оборудване, които също трябва да отговорят на изискванията за инвестиции и които влагат огромни ресурси в разработването например на продукти на интелектуалната собственост. Предефинирането на термина “инвестиция”, който да вземе пред вид спецификите на бизнеса и да позволи гъвкавост и по-нататъшно бизнес развитие, беше едно от исканията, които индустрията отправи по време на първоначалните публични дебати около проектозакона. Индустрията е съгласна, че Законът за хазарта трябва да позволи по-добър и по-стриктен контрол, както и да привлече инвеститори с дългосрочни планове за развитие, но счита, че в същото време той трябва да премахне изкуствените бариери пред операторите.
Системата от санкции, предвидена в новия закон, също предизвика много дискусии, заради неясните формулировки и основания за отнемане на разрешения. Много от разпоредбите предвиждат, че почти всяко нарушаване на закона, независимо от неговия вид и характер, е основание не само за налагане на имуществени санкции, но също така е и достатъчно основание за налагане на принудителна административна мярка - временно или окончателно отнемане на издадено разрешение, което отваря вратите за субективно прилагане. От друга страна, при окончателно отнето разрешение, операторът няма право да кандидатства повече за издаване на ново. Това е изключително опасна разпоредба, която стига далеч отвъд природата на държавната административна принуда. Принудителните мерки, предвидени във всеки нов закон, следва да бъдат базирани на вида, характера и сериозността на нарушението.
Пълната забрана за рекламиране и предоставянето на информация за бизнеса, предвидена в новия проект, ще постави индустрията в пълно информационно затъмнение, което не би могло да се оправдае в нормалните опасения за обществена сигурност. Индустрията ще загуби възможността за публичен диалог, за да информира за дейносття си и да докаже позицията си на социално отговорен бизнес. Такава мярка не може да бъде обяснена в демократично общество, където свободното търсене и предоставяне на информация е ключово. Трудно е да се намери логика и в лишаването на обществото от възможността да получава информация за бизнеса. Това може да даде повод за грешни интерпретации и да засили вероятността от свързването й с „подземния свят” и създаването на негативно публично отношение към нея.
Това са само някои от притесненията и мненията, изказани от бизнеса по отношение на новия Проектозакон за хазарта. Индустрията е единна, че законът трябва да предоставя гъвкави възможности за създаване на силна, финансово стабилна и здрава конкурентна среда. В едно справедливо и демократично общество диалогът с нея трябва да бъде постоянен и отворен на всяко ниво.
Финалното развитие на процеса на модернизиране на българската хазартна регулация и изграждането на визия и стратегия за игралния бизнес в странат все още предстои. Остава надеждата, че това ще открие нови възможности за развитие, а няма да доведе до задънена улица. Остава още надеждата, че новият закон за хазарта ще успее да служи не само като инструмент на регулатора за по–сктриктен контрол над индустрията, но и за създаване на възможности за силна, финансово стабилна и конкуретна среда за бизнеса, който има своето уникално и заслужено място на икономическата карта на страната.

Игралната индустрия в България

През 21 век икономическото развитие на модерните общества се дължи приоритетно на сектора на услугите. Развлекателната и игралната индустрия, които имат характеристиките на услуга, отговаряща на търсенето и потребностите на обществото, получиха нов импулс за развитие. Подемът на този сектор е отговор на естествената човешка необходимост и стремеж към развлечение, забавление, изпробване на личния късмет и печалба. В България развлекателната индустрия през последните 10 години се разрасна с бързи темпове в резултат на няколко социално-икономически фактора:

• Стабилна законова рамка (Законът за хазарта влезе в сила през юли 1999г.), която ясно регламентира бизнес сектора и поставя високи критерии и изисквания към участниците в него, съобразно възприетата държавна политика и обществени очаквания;
• Устойчива тенденция за бавно, но непрекъснато увеличаване на клиентите на развлекателната индустрия. Според представителни социологически проучвания от 2008 г., броят на участниците в игри и забавления нараства с около 6% годишно, а делът на младите хора (възрастова група 19 - 29 г.) в този процент се е увеличил от 16 до 24%.
• Осъзната социална отговорност на предприемачите в бранша, които разнообразяват услугите и качеството им с цел преодоляване на предразсъдъците и табутата и привличане на разнообразна клиентела с различен икономически статус.

Присъединяването на България към ЕС, благоприятният инвестиционен климат в страната, приоритетното развитие на туризма като икономически отрасъл и държавната политика в тази насока стимулират развитието на игралната индустрия, разгръщайки потенциала й за привличане на платежоспособни клиенти от съседни държави, в които развлекателният бизнес е ограничен поради различни исторически, религиозни или културни особености.

Стимулиращата данъчна политика, благодарение на която сивият сектор в отрасъла е сведен до минимум, е основна предпоставка за нарастващите постъпления в държавния бюджет, генерирани от игралната индустрия. Показател за ефективната данъчна политика е и фактът, че за 2007 г. приходите за държавната хазна от фирмите, работещи в развлекателната и игралната индустрия, са равни на тези от банковото дело.

Според данни, публикувани от Държавната комисия по хазарта и експертната оценка от специалисти в бранша и ръководители на фирми, към края на 2006 г. в индустрията са заети около 58 000 души, което е 1.6% от работната сила в страната (2.2% от тази в градовете) и 1.8% от всички заети (2.3% от тази в градовете).

Широкото приложение на високи технологии и международно утвърдени стандарти (CE марка, ISO 9001 и др.) е съществена предпоставка за технологичния напредък на индустрията в България. В страната действат акредитирани сертифициращи органи, оторизирани да провеждат изпитания и да издават международно валидни сертификати.

Благодарение на модернизацията е осигурен надежден мониторинг и контрол на приходите от игрални дейности; постоянно информационно осигуряване и комуникация с клиентите; контрол и управление, улесняващи отчетността, мениджмънта и повишаването на степента на удовлетвореност на клиента.