Изследване във Великобритания дава по-ясна представа за поведението на участниците в игрите със залагане

Изследването се основава на по-задълбочени интервюта с 43 участници през лятото на 2008 година, които са били част от “Изследване за разпространението на хазарта 2007”.

Британската комисия по хазарта публикува резултатите от изследователско проучване, имащо за цел да разкрие повече за поведението на играчите.

Проучването имаше за цел да разкрие и повече за това, как и къде залагат участниците и какво точно харесват те в това занимание. Търсеше се и отговор на въпроса, в какво точно се състои проблемът в поведението на играчите и да се изследват причините и факторите довели до това.

Въз основа на описанията, дадени от страна на самите играчи за поведението им, бяха определни 4 основни типа участници в залагания: “Периферен (случаен) играч”, “Хазартен ентусиаст”, “Бизнес играч” и “заклет играч”.

При “случайния играч”, хазартният елемент се възприема като незначителен и много често такива участници дори не смятат това, което правят за „хазарт” в истинския смисъл на думата. Мотивацията на такива играчи може да се обясни с желанието да опитат нещо различно, или с идеята да спечелят голяма сума пари с много малки разходи.

За “хазартния ентусиаст” може да се каже, че играе сравнително често, но без да е на лице някакво непреодолимо желание да залага. Той е мотивиран чрез предизвикателството да печели пари надхитряйки букмейкърите или останалите играчи като за тази цел разчита главно на своите умения и познания.

За т.нар. “бизнес играч”, залаганията са по-скоро бизнес, отколкото хоби или развлечение. Част от неговите характеристики са както и на “хазартния ентусиасткато Например нивото на контрол върху похарчените средства или подготовката му за самия процес на залагане.

Ключовата характеристика на т.нар. “заклет играч” е мощната вътрешна потребност за залагане, а хазарът понякога се превръща в център на техния живот. Това, което ги привлича, поне в началото, е силната възбуда и тръпката от усещането, че успяват “да победят системата”.

Тази класификация на различните типове играчи затвърждава мнението, че само поведението не е достатъчно, за да може да се даде смислово значение на категориите. Изследването доказа, че сходни форми на поведение са били описани от хора с различна ориентация или подход към играта.

Идентифицираните категории показват, че склонността на хората да залагат се простира в широк спектър и не може да се говори само за двуполюсен модел – няма проблем или има проблем. Във всяка една категория се наблюдава наличие на разнообразие по отношение на степените на привързаност към залагането. Освен това, категориите са по-скоро динамични, отколкото статични. Хората обясняват, че преминават от една категория в друга, през различните моменти от техния живот, включително и тези, които признават, че на определен етап са се намирали в състояние на пристрастеност. Към причините, спомагащи за преминаването към или излизането от подобно състояние бяха включени и социални и лични фактори.

Изследването представи на преден план, както позитивните, така и негативните последствия от хазарта. От страна на някои, игрите със залагания са оприличени като забавление, вид социална дейност, водеща дори до увеличаване на самочувствието. Хората, които участват в игри с по-ограничени форми на залагане, например лотарии, не винаги определят това като хазарт, най-вече поради размера на сумите, с които участват.