Игралният туризъм – част от новия проект за актуализиране на Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г.

Игралният туризъм – част от новия проект за актуализиране на Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г.

През 2016 г. игралната индустрия в България застъпи позициите си на устойчиво развиваща се. Въпреки че секторът с най-голям ръст беше този на числово-лотарийните игри и спортните залагания, известна динамика имаше при игралните зали и казина, благодарение на игралния туризъм. Според Годишния доклад за Игралната индустрия в България за 2016 г. на БТАПОИИ към края на 2016 г. в страната действат 27 казина, които са съсредоточени в София и Пловдив, в морските курорти, както и по границите със съседни държави.

Потенциалът на игралния туризъм, който до този момент в България е относително слабо застъпен, провокира стартирането на няколко нови проекта в погранични и туристически зони. В зони като Свиленград, който поради близостта си до границата с Турция, привлича групи туристи, игралната индустрия се оказва важен фактор за икономическото развитие. Казината осигуряват работа и доходи на много хора, а заможните туристи генерират приходи и в други сектори.

В новия “Проект на актуализирана национална стратегия за устойчиво развитие на туризма, 2014-2030 г.” хазартният туризъм е посочен като важна част за градския туризъм. За това свидетелства увеличеният брой на издадените разрешения за организиране на хазартни игри в игралните зали, както и при онлайн залаганията.

Сред силните страни на хазартния туризъм е посочено: “Продуктът не зависи от метеорологични условия и може да се практикува през цялата година. За страната ни е от полза, че се намира в близост до страни, където хазартът е забранен.”

Като пречка за развиването на хазартен туризъм се посочва това, че в България липсват удобни и изгодни връзки с въздушен транспорт на обектите за хазартен туризъм по Черноморието извън летния туристически сезон, слабото използване на възможността за комбиниране на хазартния туризъм със здравния, конферентния, морския и планински туризъм, както и слабото комуникационно позициониране на възможностите за хазартен туризъм в България на основни емитивни пазари като израелския, арабския и други.